В предишните постинги се постарах да обърна внимание на красотата, с която творим ние човеците. Но откъде ли бихме черпили нестихващото си вдъхновение, ако не бяха чудесата на нашата невероятна природа?






Амфитеатърът

"Амфитеатърът" е огромен полукръг от масивни скали със заравнени плоски върхове в Националния парк "Роял Натал", ЮАР. Тази интересна природна забележителност е част от планинската верига Драконови планини, която е дълга около 1000км и се простира от нос Добра надежда до Трансваал.
Височината на скалите е средно 1500м, но на някои места, особено в периферията, отделни скали достигат до 3000м. Понякога в скалите има дълбоки пукнатини, които минават по цялата им дължина, понякога част от скалата се издава нaпред таkа, сякаш се крепи на опорни стълбове.
Големият масив на "Амфитеатъра" се издига над резервата „Замъкът на гиганта”, където палеонтолози са открили вкаменелости на динозаври и следи от трипръст крак на неизвестно досега животно.
Освен с красивите си природни забележителности, Драконовите планини са известни и с големия брой пещери, чиито стени са изрисувани с различни ловни сцени от бушмените. В миналото те ловували из цяла Южна Африка, използвайки натопени в отрова стрели. Само в резервата „Замъкът на гиганта” рисунките са над  5000.

Планините Ахагар

Планините Ахагар са изграден от скали, които са на 2000 милиона години. Намират се в сърцето на Сахара, на около 1500км от столицата на Алжир. Върховете им високи над 3000м, се простират над скалисто плато с надморска височина 2000м. Най-високият сред върховете е Тахат – 3003м.
Планините Ахагар са част от древната основна маса на африканския континент. Някои от върховете са вулкански тапи, т.е. втвърдена магма, запушила гърлата на угаснали вулкани. В продължение на много години външните стени на вулканите са ерозирали под въздействието на вятъра и слънцето и днес над розовия гранит на платото се наблюдават само четири магмени тапи – най-високият е Иламен със своите 2670м.
Господарите на планината Ахагар са туарегите – номадски племена в Сaхара. На арабски названието им означава – „загубени души”. Понякога са наричани и „сините мъже на пустинята”, заради дългата синя одежда и синьото покривало на главата, носени от мъжете, за да защитават душите си според местните вярвания и в същото време да ги предпазват от брулещите ветрове и пясъци на Сахара.

Планините Рувензори

Планинската верига Рувензори се намира в Африка и се е образувала преди около 2 милиона години. Тя е дълга 125км и преминава по границата между Заир и Уганда. На езика на местите означава „Носеща дъждовете”. И това наистина е така – планината е дъждовна и мъглива, тежки облаци забулват върховете й средно 300 дни годишно. Най-високият й връх е Стенли – 5109м.
Тук като чe ли всичко е уголемено. Дъждовните червeи достигат дължина от 1м(!!?!!) и са дебели колкото палец(!!?!! – това ме отказа да го посетя дори в мечтите си). Черните свине, населяващи Рувензори са с тегло 160кг и височина 1м. Лобелията – едно почти незабележимо градинско растение, тук достига до гигантските размери от над 2м. Необичаен жител на тези места е даманът – дребен роднина на слона, който прилича на заек, но вместо лапи има копита и освен това пищи ужасно! Планиският бамбук, също като червеите, сякаш е бил скорошен обитател на Чернобил и израства до 9-12м, а тревата острица – чудовищните 1,8м. Ботаниците отдават заслугата за колосалните размери на растителните обитатели, на обилните валежи, силното слънце и киселинните почви. Рувензори са забележителни и с това, че макар и само на 40км от Екватора, върховете им никога не събличат красивата си снежна пелена.

Стафа

По цялата крайбрежна ивица на малкия остров Стафа край западния бряг на Шотландия, има базалтови колони. В резултата на вулканска активност преди около 70 милиона години, тези скали са били изтласкани на повърхността и след това бавно ерозирали. Колоните са предимно шестстепенни, скупчени толкова плътно една до друга, че напомнят тръби на орган и високи до 40м.
Поредица от такива колони, но по-ниски, води към известната забележителност на Стафа – Пещерата на Фингал, която често бива наричана "Музикалната пещера", тъй като тук често се чуват звуци, наподобяващи свирене на арфа. „Композитори” на тъжните мелодии са въздушните течения, които се промъкват покрай колоните. Близо до входа на пещерата е "Столът на Фингал". Всеки, който седне на него, може да си пожелае три желания и те ще се сбъднат, твърди местно суеверие. Входът на пещерата представлява внушителна арка, а самата пещера прилича на огромнa фуния, дълга 60м. При входа височината е 13м, а след това тя се снишава, за да достигне в отдалечения си край 6м.

Матерхорн

Алпите, в които се намира Матерхорн, са образувани преди около 40 милиона години, когато след сблъскване на две тектонски плочи, тук се оформя верига от нагънати планини.
Първото успешно изкачване на Матерхорн през 1865г, e ръководено от английския алпинист Едуард Уаймпър. То обаче е белязано от трагично събитие – при скъсване на въже, четирима от седемте участници в експедицията падaт от Северната стена и загиват. Тялото на един от алпинистите не е открито и досега.
Извисяващ се над малкото швейцарско селце Зермат, Матерхорн е известен с необичайно красивите си величествени очертания. Той не е нито най-високият алпийски връх, нито дори най-високият връх в Швейцария. Затова пък си има четири отчетливо изразени ръба и четири стени, които му придават форма на огромна, почти правилна четириъгълна пирамида. Липсата на други планински върхове наоколо подчертава суровата необикновена красота на Матерхорн.
Един от местните планински водачи, Перен, бил известен с прозвището Планинския вълк. Той решил твърдо да не се отказва от своята професия, докато не изкачи Матерхорн 150 пъти, но за нещастие с напредването на възрастта, издържливостта му намалява и при 144 изкачване, той пада и загива.

Елбрус

По почти всички сухоземни и морски граници на Иран, стоят сякаш на стража сурови планини с непристъпни върхове. Най-високият и най-известният от тях е Демавенд – 5604м, чийто огромен снежен конус всъщност е слабо активен вулкан. Той е част от планиската верига Елбрус, която минава на юг от Каспийско море и пресича Северен Иран.
Демавенд често бива споменаван в местните легенди, а някои смятат, че след Великия потоп именно тук е заседнал Ноевият ковчег. Северните склонове на върха са гъсро обрасли с гори, предимно дъбови и брезови. Южните склонове са почти пустинни поради недостатъчните валежи. В миналото планините Елбрус са били обитавани от тигри, които днес са почти изчезнали. В района обаче продължават да се срещат снежният леопард и снежният барс.
Най-дълбоката пещера в Азия се намира в Загрос, планинска верига в Югозападен Иран. Гар Парау е дълбока 571м и единственият начин да се влезе в пещерата е чрез кошмарно тесен ключообразен коридор –  30 -180см.









 

Каракорум

Каракорум е огромнa планинска верига, успоредна на Пенджабските Хималаи. Простира се на около 400км през Северна Индия и Пакистан. На турски език Каракорум означава „черен камък” – име, което никак не подхожда на покритите с блястящи снежни шапки върхове.
В Каракорум има повече и по-дълги глетчери, от което и да е друго място в света, извън полярните райони. Най-дългият от тях е глетчерът Хиспар-Биафо – 100км, който пресича прохода Хиспар, Над тях се извисяват бекрайна поредица от високи върхове. Сред тях е Чогори – вторият по височина връх в света – 8610. За пръв път е изкачен през 1954г. от италианска експедиция, водена от Ардито Десио. Често наричат върха Свирепата планина, тък като е отнел живота на много алпинисти.
Е Каракорум има 19 върха с височина над 7260м. Върховете са обикновено остри и стръмни, със стотици кули и зъбери, скупчени около тях.
В планината има селища на надморска височина 4500м. Жителите им са скотовъдци-номади, които често биват наемани от алпинистите за носачи със своите якове.

Еверест

Хималайската планинска верига е млада – образувала се е едва през последните няколко милиона години. След като южният свръхконтинент Гондвана се разделя, Индийската платформа бавно се придвижва на север и се сблъсква с Евроазиатската плоча. При силния натиск морското дъно между двете платформи се нагънало силно и било изтласкано нагоре по северния ръб на Индийската плоча. Така се образували Хималаите.Тези две плочи продължават да се притискат, при което Хималаите продължават да нарастват. Еверест е разположен между Непал и Тибет, които към края на XIXв. затварят границите си за чужденците и едва през 20-те години забраната е отменена. Първото успешно изкачване на Еверест е направено от новозенландеца Едмънд Хилъри и шерпа Тенсинг Норгей през 1953г. Към 2007 година до върха са осъществени 3679 изкачвания от 2436 човека. Това прави катерачите значителен източник на туристически приходи за Непал, чието правителство изисква от експедициите закупуване на разрешително за изкачване, което може да достигне 25 000 долара на човек.
Маунт Еверест расте с около 5 см годишно. Фактът, че е най-високият връх на Земята е установен през 1852г. Европейското си име получава през 1862г. - наречен е на името на директора на Индийската топографска служба полковник Джордж Еверест. Върхът има още две наименования – за тибетците той е Джомолунгма, което означава „Богинята-майка на света”, за непалците е Сагарматха – „Богинята на вятъра”. Смята се ,че именно Еверест е едно от местата, които обитава йети – огромно маймуноподобно същество, което тибетците наричат „Демонът на снеговете”.

Шоколадовите хълмове

Ако се вярва на легендите на жителите на филипинския остров Бохол, заоблените хълмове, които се намират в централната част, са сълзите на великана Агоро. Те покапали по земята, когато любимата му Алоя се разболяла и умряла.
Според  друго местно предание, два разярени великана се замервали с хълмовете, докато най-после се изморили от враждата си, сприятелили се(така са мъжете) и заедно напуснали острова (пак типично мъжко – разнообразили пейзажа и дим да ги няма – след тях...има кой да чисти!).
Това са само легенди, но странното е ,че и до днес няма приемливо обяснение за начина, по който са се образували тези скупчени един до друг хълмове. Те са изградени от варовик и би могло да са резултат от дългогодишна ерозионна дейност. Необикновеното в случая е, че тук липсват характерните за варовиковите структури пещери и подземни коридори.
Хълмовете са 1268 на брой и приличат на струпани една до друга купчини сено. Някои са със заоблени върхове, а други са конусовидни, покрити с тревиста растителност, която през дъждовния сезон е яркозелена. По време на сухия сезон (февруари-май) пък тревата изсъхва под жаркото слънце и става шоколадовокафеникава – оттук идва и наименованието на хълмовете.
Именно на остров Бохол през 1565г. е сключен договор между местен вожд и пратеник на крал Филип II, на чието име са кръстени и Филипините.

Пайней Хорнс

Андите в Южна Америка представляват верига от вулкани, изградени от гранит, покрит с пласт аспид. Тук движенията в земната кора изтласкали гранитните скали от вътрешността на земята и разкъсвайки земнaта кора, те се възвисили като огромни стълбове. В продължение на много години ледниците ерозирали гранитните стълбове, оформайки изключително стръмни, почти отвесни стени.
Така протекъл процесът на образуването на Пайней Хорнс. Това са два върха от розово-сив гранит, покрит с черен аспид, които се простират високо над хълмисти пасища, тресавища с килими от червени, жълти и зелени мъхове, и над езера с неподвижна, кристално чиста вода. Върховете не са много високи – само 2545м, но видът им прави поразително впечатление, тъй като се извисяват над заобикалящия ги район, подобно на небостъргачи.
Времето в местността на Пайней Хорнс е толкова сурово, че само няколко дни в годината са подходящи за изкачвания на алпинисти. През 1974г. южноамериканска експедиция цели шест седмици катерила 1220-метровата отвесна източна стена на Сентъл Тауър от Пайней Хорнс – най-високата стена в света. При това изкачване тя е покорена за пръв път.

Планината Рораима

Планините на Венецуела и на държавите на изток от нея, в северните части на Амазония, образуват огромен полукръг от високи скалисти плата със стръмни стени. Там, където се събират границите на трите държави – Венецуела, Бразилия и Гаяна, е Рораима. – най-голямото от тези плата. Високо 2810м, то се издига над планината като корпус на гигантски кораб. Преди около 300 милиона години e дъно на обширни, плитки езера и делти. Издигнато от движения на земните пластове, под въздействието на валежите, ветровете и слънцето, то постепенно ерозира и днес представлява огромен масив оголени скали. На места в тях, по билото на платото са запазени следи от древните езера.
На местния език „Рораима” означава „Майка на потоците” – обилните валежи дават начало на множество потоци, които подхранват реките в трите съседни държави.
Югозападната страна на Рораима е дълга около 6,2км и завършва с висока скала – връх Туошинг. Артър Конан Дойл използва тази част от платото за място на действие на „Изгубения свят”, населявайки го сдревни същества.

Монюмънт Вали

„Ръкавиците” са едно от многото причудливи образувания в долината Монюмънт Вали на границата между американските щати Аризона и Юта.Те представляват ръждиво-червеникави скали, високи десет метра, с форма на огромни ръкавици с пръсти, издигнати към небето. Някога тук е имало плитко море, на чието дъно бавно се отлагала тиня, която постепенно се превръщала в шисти.
След време морето пресъхнало, а преди около 70 милиона години, вследствие на силни раздвижвания на земните пластове, то се издигнало и под действието на външните сили, се образували множество чудати каменни зъбери, плата и самотно стъращи хълмове. Подобно на цялата югозападна част на САЩ, Монюмънт Вали е много красива, но без условия за развитие на растителен или животински свят. Долината е изключително суха и единствените растения, които я обитават, са дребни храсти и кактуси.
През 20-те и 30-те години, американският филмов режисьор Джон Форд използвал Монюмънт Вали за място на действие на повече от 25 уестърна

"Природата е най-великият творец!" - Гьоте

наслада,благодаря!

но постът е огромен и сега си го разгледах с удоволствие. Благодаря отново!

Много приятен и полезен постинг!

благодаря за снимките.

благодаря, че се отби при мен...предизвика ме да те навестя, за което не съжалявам...много хубав пост, радост бе за очите ми...обожавам планината...поздрави и благодарности...

невероятен постинг - красив и много полезен!
Приятна вечер:)

avangardi радвам се, че ти е харесал. Написано от ценител като теб, за мен значи много.
Всичко най-хубаво. :)

Невероятни снимки! Не знам как съм пропуснала постинга. Тази вечер разпратих по приятели линк към Най-странните сгради.
Благодаря.

Чувствайте се добре дошли в дебрите на невероятната природата, чиято красота се опитах да пренеса в поста, за да Ви я подаря. :)
Радвам се също, че е и полезен и отправям пожелание за бъдещо посещение на тези чудеса към всички Вас.

Страхотен е!

Радвам се, че Ви е харесал.

Привет , за това , което правиш ! Моля , посети блога ми.

Благодаря за насладата!
Тръгвам си с неохота...
Поздрави от Родопите!

Красотата на Родопите е не по-малко впечатляваща от изложената в постинга.
Желая Ви приятен и красив есенен ден.