Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.08.2013 11:46 - С Русия винаги напред. България трябва да бъде част от новия евроазийски съюз
Автор: nacionallist Категория: Политика   
Прочетен: 1261 Коментари: 0 Гласове:
0



 Представителите в Митническия съюз на Русия, Казахстан и Беларус обявиха, че още през есента на следващата година може да бъде подписан от всичките три страни договор за създаване на Евразийски съюз, който ще бъде окончателния модел на икономическа интеграция. Преходни звена на тази интеграция сега представляват Митническия съюз и Единното икономическо пространство. Основното нововъведение при интеграцията на страните от Евразийския икономически съюз са не само общите тарифи и технически регламенти, но и единна банкова система заедно с единна валута и общо трудово законодателство.Предвижда се планът за създаването на Съюза да бъде представен още през това лято.

И ако с техническите регламенти и тарифите всичко може да бъде съгласувано много бързо, (въпреки, че сега Беларус и Казахстан – за разлика от Русия, не влизат в Световната Търговска Организация), то с въвеждането на единна съюзна валута могат да възникнат определени проблеми. Сега всяка от страните от Митническия съюз има своя собствена валута. Тези валути могат да бъдат представени в следното съотношение: руската рубла е равна на 279,4 „белоруски рубли” и е равна на 4,85 казахски „тенге”. Обаче сложното тук изобщо не е курса на валутите една към друга. Главната сложност се заключава в това, че като минимум, на две от държавите ще им се наложи да се откажат от своите национални валути и да преминат към нова парична единица за извършване на търговсите операции.

Икономистите от Русия твърдят, че при сегашните условия би било целесъобразно да не се измисля някаква нова валутна единица за трите държави, а да се премине към използване на руската рубла. При това Русия би могла да «сподели» емисионните центрове. Един от допълнителните би могло да се разположи в Минск или Астана, което би позволило да се избегнат претенциите към Русия.

Такива претенции се проявяват още от сега. Националистически настроените сили в Казахстан се стараят да направят всичко, за да не допуснат интеграцията на републиката с Русия. Един от доводите, според който Казахстан не трябва да влиза в тясна интеграция с РФ е мнението, че Русия възнамерява да заграби цялата икономика на Казахстан заедно с нейните успехи през последните години. Обаче тези псевдоикономически опасения не издържат никаква критика. Самата идея за създаването на Евразийския икономически съюз се базира на създаването на единна банкова система, която да се превърне в ефективен регулатор и да не позволи на никоя страна в Съюза да дърпа одеялото към себе си. Пазарните механизми просто няма да позволят на една държава от Евразийския съюз в някаква степен да се издига в икономическо отношение за сметка на друга. А и можем ли да си представим дългосрочна ефективност, на който и да е съюз, ако в една от неговите столици властите лелеят надежди за тотално господство над цялата съюзна територия. Опитът на Европейския съюз нагледно демонстрира, че интегрирането с намерение обогатяване на едни за сметка на обедняване на други просто не е възможно. Тази формула априори е насочена към дезинтеграция. Именно поради това не трябва да се смята, че изграждането на Евразийския съюз ще се базира на някаква непреодолима диференциация и насоченост към господство на Русия или която и да е друга страна от Съюза. С течение на времето и новата валута на икономическия конгломерат би могла да се появи, но след като Съюзът докаже своята жизнеспособност.

След появата на информацията за това, че Русия, Беларус и Казахстан са готови да се интегрират още по-тясно, все по-често започнаха да се появяват разговори за това, дали Евразийският съюз ще бъде открито териториално формирование или приемането в него на нови членове не се предвижда. Ако се ръководим от позицията на официалните власти, то икономическият конгломерат сякаш няма да се ограничи с тези три държави. По принцип, всяка държава, която приведе своето законодателство в съответствие с нормите на ЕИС, може с времето да стане негов член, ако това отговаря на интересите на другите членове на ЕИС. Но проблемът тук е, че далеко не всички лидери на тези страни, чиито народи ратуват за интеграцията на пост-съветското пространство, са готови да тръгнат по пътя на приемането на нужните законодателни решения. Например таджикският президент никак не може да се определи, готов ли е да поведе Таджикистан по пътя на интеграцията с Митническия съюз или не е готов. Според последната информация, в Душанбе заявяват, че биха се радвали да започнат процедурата за присъединяване към МС, но ето че Таджикистан няма обща граница с Митническия съюз, а поради това таджикските власти чакат да видят какво ще направи Бишкек… С Бишкек също не всичко е наред. От една страна – има желание на киргизките власти да започнат дълбока интеграция с Митническия съюз, но по същество никакви сериозни законодателни мерки в тази посока не са предприети до сега.

Тук трябва да отбележим, че премиер-министърът на Киргизстан Жанторо Сатибалдиев наскоро обяви неотменното желание на Киргизия да влезе в МС, като за това получи предварителен статут на наблюдател. За да се случи това, трябва да се съгласят всичките три държави-членки на Митническия съюз.

Изхождайки от това, може да се предположи, че Киргизия все пак ще се окаже в Митническия съюз. Доколко това ще бъде изгодно за Русия, Беларус и Казахстан, имайки предвид сегашното състояние на киргизката икономика? – за сега е въпрос. Както е въпрос и това, как Москва, Минск и Астана ще подобряват икономическата ситуация в Киргизия в случай на влизане на Киргизия в МС, а след това, вероятно и в Евразийския икономически съюз. Ако това ще се прави по пътя на Евросъюза (чрез кредитиране), то съдейки по ситуацията в Европа, това няма да свърши с нищо добро… В този случай ще се наложи да търсят други начини. Да се надяваме, че съюзните чиновници вече са набелязали тези начини.



Въпросът за интеграцията с Митническия съюз, а в последствие и с Евразийския съюз, за централно-азиатските републики безусловно е интересен и важен, но не по-малко интересен изглежда въпросът дали Украйна ще тръгне по пътя на интеграцията. Последната среща на Владимир Путин и Виктор Янукович не даде еднозначни отговори. Украинският президент малко объркано говореше за това, че Киев ще си помисли, а руският президент недвусмислено даде да се разбере, че влакът на интеграцията може да замине, ако Киев ще размишлява прекалено бавно…

Острият газов въпрос, който за пореден път застана между Русия и Украйна, сега показва, че Украйна явно не се готви да извърши интеграционни стъпки. Наистина, в Киев обвиняват в нежелание за заставане на интеграционните релси крупния руски бизнес. Тук „косата на амбициите” на едните е попаднала на „камъка на амбициите” на другите. «Газпром», очевидно за да поощри сговорчивостта на Украйна заяви, че трафикът на газ за Европа през Украйна за него става все по-малко привлекателен, защото са се появили алтернативни разклонения за доставка на синьото гориво в Европейския съюз. В същото време украинският премиер Азаров заяви, че до сега Москва е продавала газ на Украйна по завишени цени от 530 долара за хиляда куб. метра (на основание на така наречените «тимошенковски договорености»). На практика цената на руския газ за Украйна изобщо не е 530 долара за хиляда куб. метра, а 406 (за февруари). Така че Азаров явно преувеличава…

Германия, например, след въвеждането в експлоатация на «Северния поток» получава руския газ за около 375 долара.

Тази цена, договорена в контракта, явно не устройва Киев и поради това властите в Украйна са решили да нанесат по Русия, (която не желае да преразгледа условията на контракта без желанието на Украйна да влезе в МС) своеобразен контраудар. Той се изразява в това, че Украйна ще закупува така наречения реверсен (реверсивен) газ от европейските страни: Германия, Унгария, Словакия, Полша. При това цената на този газ за Украйна ще се намира в диапазона от 380 до 404 долара за 1000 кубика. Има ли разлика? За украинското ръководство тя очевидно е голяма.

Първите доставки на газ от «задните дворове» за Украйна вече тръгнаха. Ако опишем маршрута на тези доставки, то той ще изглежда доста специфичен. Руският газ през «Северния поток» се оказва в Германия, а от там по тръбата, по която някога е текъл за Европа, отива обратно до Украйна. Това изглежда като безсмислица, но именно този сложен вариант на газовите доставки до Украйна за Киев действително се оказва по-евтин, в сравнение с преките доставки от Русия… С този «ход с коня» официалните власти на Украйна се опитват да накарат Русия да разбере, че нещо трябва да се направи с цените на горивото…

В тези условия да се разглеждат въпросите за икономическата интеграция на МС и Украйна е необходимо, (без да се напускат масите за преговори), докато не се намери позиция, която да устройва всички. Ако тази серия от взаимни демаршове на Русия и Украйна не се прекрати, то очевидно Евразийският икономически съюз в крайна сметка ще започне своята работа без Киев. А тогава Киев вече ще се окаже в интересно положение: положение между два съюза – Европейския и Евразийския, като в първият – не го искат, а във втория – той сам (поради някакви трудно разбираеми причини за сега) не желае да влезе… Като цяло някой трябва да направи първата насрещна крачка, прекрачвайки собствените си амбиции.

Автор Алексей Володин






Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: nacionallist
Категория: Политика
Прочетен: 445503
Постинги: 393
Коментари: 228
Гласове: 555
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031